НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 02:47


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Медицинските специалисти поискаха проявите на агресия да се наказват с общественополезен труд (ОБЗОР)

Медицинските специалисти поискаха проявите на агресия да се наказват с общественополезен труд (ОБЗОР)

12 Февруари 2019 | 19:38 | Агенция "Фокус"
София. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира Национална кампания за превенция на агресията срещу медицински специалисти докато изпълняват професионалните си задължения под надслов "Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме". В рамките на кампанията ще бъдат организирани дискусии в цялата страна с участието на институции и специалисти. Първата от тях бе в София с участието на представители на Министерство на здравеопазването, РЗИ, директорите на ЦСМП от страната, Българския лекарски съюз, Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Медицинска федерация на КТ "Подкрепа" Прокуратурата, СДВР, пациентски организации, здравни медиатори, психолози, експерти по управление на конфликти в медицинската практика и по медицинско право. В рамките й бяха обсъдени мерките и възможностите за превенция срещу насилието над медиците. В началото на дискусията председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева обобщи, че агресията срещу „хората в бяло“ се засилва, като са регистрирани около 100 случая на проявена агресия над медицински екипи за последните 2 години. По думите й агресията срещу медиците е много болен въпрос за съсловието на професионалистите по здравни грижи и за медиците въобще. „Ние искаме да убедим хората, че трябва да ни повярват и да не пристъпват към нас с агресия“, допълни Василева. "Можем да направим практически стъпки, за да намалим агресията не само срещу медици, а цялата агресия в българското общество. Ние сме призвани да лекуваме. Това е нашата мисия и ние ще я следваме“, каза още Василева.
Д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ към Министерство на здравеопазването, отбеляза от своя страна, че за проблема с нападението над медици трябва да се говори. "Трябва да се говори за това, че медицинските специалисти са хора с достойна професия, трябва да се обяснява какво те правят за обществото", каза той. По думите му министерството ще продължи с всичките си усилия срещу агресията над медици, включително с оборудването на спешните отделения с видеонаблюдение.
Д-р Нели Нешева, член на УС на БЛС, коментира, че е недопустимо хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание. Тя заяви, че е недопустимо всяка година жертва на физическа агресия да стават 70-80 представители на медицинското съсловие, а осъдените да са по-малко от 5 на година. Д-р Нешева отчете, че през 2015 г. нападнатите медици са 47, през 2016 – 28, а през 2017 г. само за първите 6 месеца – 25.
Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ, коментира, че кампаниите срещу агресията над медиците са необходими, защото е нужно самото съсловие да покаже, че се бори за това да не бъде обиждано и бито. Тя заяви, че медиите трябва да спрат да правят сензации от случаи, в които правораздавателната система и органите не са се произнесли. Според нея трябва да се популяризират добрите примери.
Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация на закрила на пациентите (БАЗП), подчерта, че трябва да се изисква срок, в който медиците ще имат паник-бутони. По думите му е очевидно, че с декларации и форуми няма да се намери решение, затова е важно институциите да се ангажират с конкретни срокове по набелязаните мерки.
Д-р Антония Григорова, експерт по управление на конфликти в медицинската практика, обърна внимание, че проблемът с агресията над медиците има две страни, защото на практика няма непровокирано насилие. Тя посочи, че трябва да се работи в посока подобряване на комуникацията между пациентите и медицинските лица.
Според Мария Петрова, адвокат по медицинско право, не е достатъчна промяната в закона и увеличаването на наказанията за нападение над медици, за да бъдат спрени те. "Как очакваме държавата да инициира нещо, ако самите ние не се виждаме в ролята на жертва?", запита тя. В рамките на дискусията бе приет и призив към институции и политици за мерки срещу агресията над медици. Призивът е адресиран до председателя на Комисията по здравеопазване и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, до главния прокурор Сотир Цацаров, до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, до министъра на вътрешните работи Младен Маринов и до председателя на НСОРБ инж. Даниел Панов и синдикални организации. „Ние, медицинските специалисти, не се чувстваме достатъчно защитени по време на изпълнение на професионалните ни задължения. Очевидно е, че само мерките в Наказателния кодекс не са ефективни. Затова апелираме да се предприемат действия в много шриок мащаб, с участие на цялото ни общество, за превенция на вербалната и физическата агресия срещу медици“, се посочва в призива на асоциацията. От асоциацията апелират да се провеждат широки обществени дискусии по темата да се инициират законови промени, които да дават възможност при по-леки прояви на агресия на нарушителите да се налага не само с административно наказание, но и да полагат определени часове общественополезен труд със съдействието на общините.
От асоциацията искат още по-голяма сигурност на медицинските екипи, паник-бутони, анализ на конфликтните точки в работния процес и набелязване на мерки за превенция, както и осигуряване на медицинския персонал за подобряване на комуникацията и управлението на конфликти и изготвяне на пана с позитивни послания за диалог и доверие между медици и пациенти.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Ивиан Бенишев, Министерство на здравеопазването: Ще продължим усилията си срещу агресията над медици, включително с видеонаблюдение в спешните отделения

Д-р Ивиан Бенишев, Министерство на здравеопазването: Ще продължим усилията си срещу агресията над медици, включително с видеонаблюдение в спешните отделения

12 Февруари 2019 | 13:26 | Агенция "Фокус"
София. Министерството ще продължи с всичките си усилия срещу агресията над медици, включително с оборудването на спешните отделения с видеонаблюдение. Това каза д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ към Министерство на здравеопазването по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За някои спешни отделения това ще е преоборудване с видеонаблюдение. 96% от спешните отделения в България са снабдени със системи за видеонаблюдение. Разбира се, при отчитане на всички директиви", заяви още Бенишев. По думите му новозакупените автомобили от Спешната помощ също ще бъдат с видеонаблюдение. Според него конфликтните точки са най-различни. „Нека не се концентрираме само около хората от Спешната помощ. Вербална агресия има в болниците, в детските градини и в училищата към медицинските специалисти“, допълни д-р Бенишев.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Ивиан Бенишев, Министерство на здравеопазването: За проблема с нападението над медици трябва да се говори, те са хора с достойна професия

Д-р Ивиан Бенишев, Министерство на здравеопазването: За проблема с нападението над медици трябва да се говори, те са хора с достойна професия

12 Февруари 2019 | 13:19 | Агенция "Фокус"
София. За проблема с нападението над медици трябва да се говори, те са хора с достойна професия. Това каза д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ към Министерство на здравеопазването, по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Тази инициатива е важна и от съществено значение и във връзка с последните случаи. Тя е продължение на много инициативи на съсловните организации и от 2015 г. насам“, каза той. По думите му в рамките на дискусията са се чули различни точки. „За мен важното е едно. Във всичките тях прозираше този апел. За този проблем трябва да се говори денонощно. Трябва да се говори постоянно. Трябва да се говори за това, че медицинските специалисти са хора с достойна професия, трябва да се обяснява какво те правят за обществото, за да може макар и малко по-малко това нещо да достигне до хората. Тези хора трябва да контактуват с обществото най-общо казано, разбирайки ситуацията на състоянието на гняв или тревожност на пациентите. Да комуникират с тях по възможно най-добрия начин, ако има такъв. Хората трябва да бъдат информирани за това какво ги очаква“, заяви още Бенишев. Според него и пациентите трябва да говорят с лекарите. „Тогава комуникацията е най-ефективна“, допълни още д-р Бенишев. По думите му лекарите като професионалисти трябва да знаят своите права, като правото да реагират и начините да реагират в случаите на агресия. Той подчерта, че на предния фронт не са директорите на болниците, а медицинските кадри.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Десислава Кателиева: Кампаниите срещу агресията над медиците са необходими, за да покажат, че нашето съсловие трябва да се бори да не бъде обиждано и бито

Д-р Десислава Кателиева: Кампаниите срещу агресията над медиците са необходими, за да покажат, че нашето съсловие трябва да се бори да не бъде обиждано и бито

12 Февруари 2019 | 13:13 | Агенция "Фокус"
София. Кампаниите срещу агресията над медиците са необходими, за да покажат, че нашето съсловие трябва да се бори да не бъде обиждано и бито. Това каза д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Приветствам ви за поредната кампания. Приветстваме БЛС, че смята отново да възобнови кампанията. Тези кампании са изключително необходими, за да покажат, че нашето съсловие трябва да се бори да не бъде обиждано, бито, нагнетявано“, обясни Кателиева. Тя обърна внимание и на декларацията, която предстои да бъде приета по време на дискусията: „Бих искала само да ви кажа някои предложения, които нашето сдружение многократно е споменавало в декларации. Ако е възможно тази декларация да бъде адресирана и към медиите“, заяви д-р Кателиева. Тя заяви, че медиите трябва да спрат да правят сензации от случаи, в които правораздавателната система и органите не са се произнесли. Според нея трябва да се популяризират добрите примери. Относно паник-бутоните, тя заяви, че никой няма как да си повика помощ. „Изключително важно е да има паник-бутон, но той да е в самия екип. И в момента има в линейките паник-бутони, но не работят. Редно е да се намира в радиостанцията, която стои в екипа“, допълни д-р Кателиева. Според нея е важно да има видеонаблюдение. Тя даде пример с жена, която ѝ е оскубала половината коса и видеокамерата не е заснела случилото се. "Аз вече не съм онзи лекар, който бях, след като ме проскуба тази жена“, заяви още д-р Кателиева и уточни, че не оставя пациент зад гърба си.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пламен Таушанов, БАЗП: Трябва да изискваме срок, в който  медиците ще имат паник-бутони

Пламен Таушанов, БАЗП: Трябва да изискваме срок, в който медиците ще имат паник-бутони

12 Февруари 2019 | 12:55 | Агенция "Фокус"
София. Трябва да изискваме срок, в който медиците ще имат паник-бутони. Това каза Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация на закрила на пациентите (БАЗП) по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Таушанов се спря на призива, който се очаква да бъде приет на дискусията. „Очевидно с декларации и форуми няма да може да настъпи решение. Аз понеже се занимавам практически с тези въпроси, мисля, че по тази декларация от днешния форум, трябва да се съсредоточим към някакви конкретики в сроковете“, заяви още Таушанов и предложи да се сложи срок за снабдяването с паник-бутони и за анализа на конфликтните точки в работния процес. „Кой ще го анализира?“, попита още Таушанов. „В почти всички области и райони имаме конкретни конфликти ситуации, които са решавани. Случаи, когато не е оказана помощ и хората си търсят правата. Сестрите могат да бъдат помощници първо на самите себе си, второ да си знаят както своите права. Просто да се разграничат правата, лекар, пациент, сестра“, допълни още Таушанов. Иначе пациентът влиза и вика: „Вие сте длъжни всичко“. Той не знае какво трябва да постигне като краен резултат със своето лечение“, допълни още Таушанов.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Антония Григорова, експерт: Проблемът с агресията над медиците има две страни, защото на практика няма непровокирано насилие

Д-р Антония Григорова, експерт: Проблемът с агресията над медиците има две страни, защото на практика няма непровокирано насилие

12 Февруари 2019 | 12:23 | Агенция "Фокус"
София. Проблемът с агресията над медиците има две страни, защото на практика няма непровокирано насилие. Това каза д-р Антония Григорова, експерт по управление на конфликти в медицинската практика по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Здравните съвети ги дава експерт, а всъщност кой се явява експертът – „BG – Mamma“ . Много причини има за това“, каза д-р Григорова и обърна внимание на колажът, който се върти в социалните медии. „Искам да обърнете внимание на невербалното поведение на медицинския специалист и това на пациента. Най-вече на дистанцията, която съществува между тях. Тук е редно да си направим някакъв преговор и да отчетем, че съвременният пациент не е този, който сме имали преди 15-20 години. Тук трябва да направя уговорката, че говорим за компетентен пациент. Той има възможност да взима сам решение за себе си. Ясно е, че насилието е най-много в спешните центрове. Там често става дума и за органични причини“, допълни още Григорова. Тя поясни, че абсолютната компетентност, в която човек може да разбира информацията, може да взима сам решение, стига информацията да му се представя в подходящия вид. Според нея се забравя, че ако за медика е съвкупност от синдроми и симптоми, които могат да бъдат проследени, за пациента не е така. „Самото му влизане и повикване и комуникация с лекаря застрашава неговия цялостен интегритет и той е абсолютно безпомощен. Всеки, който е безпомощен, е гневен и оттам при една искра може да прерасне в някаква форма на съпротива“, допълни експертът. По думите ѝ има два вида за придобиване на умения и знания за комуникация – по време на образованието и обучението.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Най-честата форма на насилие над медици след физическата агресия е вербалната

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Най-честата форма на насилие над медици след физическата агресия е вербалната

12 Февруари 2019 | 12:03 | Агенция "Фокус"
София. Най-честата форма на насилие извън шамарите, бутането и ритането е вербалната. Това каза Мария Петрова, адвокат по медицинско право по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „96% от анкетираните казват, че са били обиждани“, каза тя и уточни, че 98% от тях не са предприели нищо. Петрова допълни, че 85% от анкетираните са заявявали, че са получавали обида от колеги. „Ако ние не знаем какво е насилието, ако не знаем как да комуникираме помежду си, не можем да очакваме добро отношение и от останалите“, обясни още адвокатът и допълни, че нарастват делата за клевети. „Защо обаче винаги стигаме до насилие. На първо място е лошата организация. Тук, ако направим поглед към всяко едно лечебно заведение в България, който не е решил да влезе в него, който не е решил да стигне до някъде, не е успял. Вратите с топки от едната страна не ги спират“, каза още Петрова. По думите ѝ проформата охраната, назначена след обществена поръчка, на най-ниска цена, не върши работа. „Няма как да не обърна внимание на лошата комуникация. Ако имаме конфликт в него, има най-малко две страни“, допълни Петрова и уточни, че доста често работен жаргон провокира агресия. „Ниската степен на образованост. Българското общество все по-малко се плаши от съд, прокуратура и наказание. Това вече да си условно осъден далеч не носи същата тежест“, обясни адвокатът. Според нея следваща причина за агресията е прекалената достъпност на медиците.
По думите ѝ присъдите и жалбите са симптоматичното решение на агресията срещу медиците. Според нея ще бъде изкоренена, когато знаем защо се случва. По отношение на паник-бутоните, Петрова попита дали е превенция лекарят да си мисли как с две ръце да прави сърдечен масаж, или да си стиска паник-бутона в джоба. "Във връзка с идеите за живата охрана, каквато и да е тя, няма да бъде ефективна, докато има лоша организация и лесния достъп на всеки навсякъде. Чух за предложения обучение по самоотбрана. Донякъде ми се стори екзотично, донякъде го намерих за комично“, допълни още Мария Петрова. „Какво обаче можем да направим. Шефове на болници трудно ще стане някой от нас. Какво е в нашите ръце. Да разпознаваме насилието. Говоря да знаете кога това е форма на физическо или вербално насилие. Като казвам да не сме безучастни нямам предвид библейския принцип, като ви ударят едната буза, да дадете другите. В никакъв случай не искам медиците да стават съпричастни и да влизат в това те да стават насилници. Да не бъдем безучастни, означава да си познаваме правата и да знаем, че можем да се поучим от тези ситуации“, коментира Петрова. Тя посочи, че трябва да се търси решение в „корена на проблема“. „Това са неща, които са правят в Европа и в целия свят и са начини, в които ние от нещо негативно като явление извличаме своите поуки“, допълни още експертът по медицинско право.
По думите ѝ това явление не трябва да се приема като ежедневно и трябва да се предприемат мерки, така че то да се ограничи и да се сведе до минимума. „Вярвам, че това е в ръцете на всеки един от нас и на всички, които работят в сферата на здравеопазването“, допълни още адвокатът.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Не вярвам, че промяната в закона и увеличаването на наказанията за нападение над медици, ще възпре обществото

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Не вярвам, че промяната в закона и увеличаването на наказанията за нападение над медици, ще възпре обществото

12 Февруари 2019 | 11:52 | Агенция "Фокус"
София. Не вярвам, че промяната в закона и увеличаването на наказанията за нападение над медици, ще възпре обществото. Това каза Мария Петрова, адвокат по медицинско право по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите на адвокат Петрова наказанието е от 5 до 15 години при тежка телесна повреда. „За да имаме големи наказания, трябва някой да е много увреден. От 3 до 10 години за средна такава. От една до пет години при лека повреда, когато е разстроено трайно здравето. Какво очакваме с тези цифри. Изпратили са много писма, очакват повече накакзани, но дали всъщност по-високото наказание е достатъчна превенция? Законът казва това, ние можем да го изменяме. Законът не е константа, но не вярвам, че промяната в закона и увеличаването на наказанията по някакъв начин ще възпре обществото. Най-малкото, че от 2013 г. не наблюдаваме такава тенденция“, обясни Петрова.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Най-често нападани в България са спешните медици и медицинските сестри

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Най-често нападани в България са спешните медици и медицинските сестри

12 Февруари 2019 | 11:48 | Агенция "Фокус"
София. Най-често нападани в България са спешните медици и медицинските сестри. Това каза Мария Петрова, адвокат по медицинско право по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това, което наблюдаваме е, че ние търсим наказания, търсим справедливост, но невинаги знаем как да ги получим и от кого. Насилието над медици има различни форми и различни начини да се търси отговорност сред тях", каза Петрова и уточни, че представя броя на делата, достигнали до съд по повод насилие над медици в годините. По думите ѝ много от тях обаче не стигат до съд. „Най-место нападани в България са спешните медици. На второ място в спешните и неотложни кабинети“, каза Петрова. По думите ѝ най-честа жертва на насилие стават медицинските сестри. „Тази информация на насилие доста често не е разпозната с тях“, каза Петрова и уточни, че е проведена анкета сред 1400 медици. „На въпрос дали са били жертва на насилие 91% от тях отговарят с „Да“, обясни адвокатът. Тя допълни, че на въпроса дали са предприели мерки, 92, 2 % не приедприемат нищо. „Сега е моментът да се допитаме след като жертвата не се оплаква и не иска спасение, от кого следва да го получи. Как очакваме държавата да инициира нещо, ако самите ние не се виждаме в ролята на жертва. На въпроса обърнахте ли се към прокуратурата, 93% от тези, които отговориха, че са жертва на насилие, казаха, че не са се обърнали“, заяви Петрова.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Нели Нешева, БЛС: Недопустимо е хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание

Д-р Нели Нешева, БЛС: Недопустимо е хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание

12 Февруари 2019 | 11:34 | Агенция "Фокус"
София. Недопустимо е хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание. Това каза д-р Нели Нешева, член на УС на БЛС, по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „За съжаление поводът, по който се събираме определено не е приятен. Само за два месеца от началото на година в публичното пространство отново излязоха редица публикцаии за медици, станали жертва на насилие. Недопустимо е хората, които се грижат за нашето здраве да стават заложници на собственото си призвание и докато се борят да спасяват поредния човешки живот да бъдат принуждавани да спасяват своя собствен живот“, допълни още д-р Нешева. Тя заяви, че е недопустимо всяка година жертва на физическа агресия да стават 70-80 представители на медицинското съслаовие, а осъдените да са по-малко от 5 на година.
Д-р Нешева отчете, че през 2015 г. нападнатите медици са 47, през 2016 – 28, а през 2017 г. само за първите 6 месеца – 25.
Тя обърна внимание, че за това през 2014 г. има само една ефективна присъда. „2015 г. един е съденият, ефективната присъда е нула. През 2016 четири съдени, ефективна присъда нула“, каза още д-р Нешева и уточни, че един от нашумелите случаи в Горна Оряховица е завършил с осъдителна присъда за нападателя глоба от 1000 лв.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милка Василева, БАПЗГ: Не може само обществото да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците

Милка Василева, БАПЗГ: Не може само обществото да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците

12 Февруари 2019 | 11:26 | Агенция "Фокус"
София. Не може само обществото да изисква от нас, то трябва да се погрижи за медиците. Това каза председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на асоциацията под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. "Можем да направим практически стъпки, за да намалим агресията не само срещу медици, а цялата агресия в българското общество. Ние сме призвани да лекуваме. Това е нашата мисия и ние ще я следваме“, каза Василева.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Нападения над медици през последните години (Справка Агенция „Фокус”)

Нападения над медици през последните години (Справка Агенция „Фокус”)

12 Февруари 2019 | 11:16 | Агенция "Фокус"
На 5 февруари 2019 г. 33-годишен мъж напада в Петрич фелдшер и шофьор на линейка заради отказ да дадат безплатни лекарства. Медиците отиват в циганската махала, за да помогнат на припаднала на погребение жена. Предписват ѝ успокоителни, но когато се качват на линейката, за да си тръгват, част от циганите искат лекарства, с каквито фелдшерът не разполага и това прераства в скандал. По случая е задържан служител в полската охрана на община Петрич, който временно е отстранен от длъжност до изясняване на обстоятелствата около инцидента.

На 2 февруари 2019 г. 35-годишен мъж е задържан за нападение на лекар в Сливен.

На 22 януари 2019 г. двама мъже и една жена - цигани, нападат медицински екип в Центъра по хемодиализа във МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Инцидентът става, след като екип на Реанимацията е повикан по спешност да реанимира възрастна жена в тежко състояние в резултат на диабет. Докато лекарите се опитват да спасят жената, близките нахлуват в Центъра по хемодиализа в болницата и започва да се саморазправят с медиците. Въпреки усилията на лекарите, възрастната пациентка умира, което ожесточава близките. На мястото са повикани охранители и екип на полицията, който извежда нападателите.

На 20 януари 2019 г. 35-годишна жена напада фелдшерка, докато преглежда детето ѝ. През нощта, след сигнал на телефон 112 в спешното отделение на болницата в Горна Оряховица е докарано 5-месечно бебе с вроден порок на сърцето и с висока температура. Заради сериозното му състояние, медиците преценяват, че трябва да бъде транспортирано в Детското отделение на Великотърновската болница. Майката нахълтва в лекарския кабинет и ударя дежурният фелдшер Армянова по лицето. След случая в Центъра за спешна помощ е назначена охрана.

На 18 декември 2018 г. 30-годишен мъж удря лекар от Спешна помощ в Горна Оряховица. Мъжът бил афектиран, защото тъстът му издъхнал след преглед в спешния център.

На 5 август 2018 г. мъж в нетрезво състояние напада лекар от Многопрофилната болница в Добрич. Инцидентът става в детското отделение на лечебното заведение, където след продължило няколко дни лечение у дома без подобрение е прието дете с хронично заболяване. При приема бащата напада дежурният лекар и се опитал да я удари. На инцидента присъства млад мъж, който предотвратява с намесата си възникването на по-тежки последици.

На 5 май 2018 г. лекар от Спешната помощ в Кърджали е нападнат в квартал „Боровец“. Медикът се отзовава на повикване за възрастна жена, но след пристигането му синът на болната проявява агресия и удря с юмрук в лицето 51-годишния медик, който пада по стълбите. Пострадалият е настанен в хирургичното отделение на местната болница, а извършителят е задържан.

На 27 януари 2018 г. лекар от общинската болница в Свищов е нападнат и пребит . Инцидентът става малко преди лекарят да застъпи за нощна смяна във вътрешното отделение на болницата. Медикът е нападнат от разгневени близки на пациент. Пострадалият е с контузии по лицето и с комоцио.

На 3 юли 2017 г. акушер-гинеколожка от болница „Шейново” е пребита на работното си място от баща, който настоява да получи плацентата на новороденото си бебе

На 27 май 2017 г. фелдшер от центъра за Спешна помощ в Дулово е нападнат от роднини на починал пациент.

На 18 септември 2016 г. пациент пребива лекар и медицинска сестра в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Мъжът е докаран с прорезна рана на лицето. Той е приет в лечебното заведение, а раната – обработена. В момента, в който идва време пострадалия да бъде освободен, той започва да буйства. Мъжът нанася удари на дежурния лекар и сестра. Сестрата е със счупен нос и с комоцио, а лекарят - с рани на главата и ръката.

На 18 май 2014 г. е пребит фелдшер от Центъра за спешна медицинска помощ във Враца - Галя Ярмин, по време на изпълнение на служебните си задължения. Екипът е извикан по сигнал за мъж в безпомощно състояние, който почива въпреки усилията на спешния екип. Близките на починалия пребиват служителката на Центъра за спешна медицинска помощ.

На 13 януари 2014 г. пребиват д-р Данаил Динков, завеждащ хирургическото отделение в МБАЛ – гр. Луковит. Лекарят преглежда 13-годишно момче и препоръчва операция, която да се състои на следващия ден. Роднините искат с момчето в болницата да остане придружител, но лекарят обяснява, че според заповед на началника на болницата, това е невъзможно и в последствие е нападнат от двама мъже на 17 и 34 години.

На 29 октомври 2013 г. по време на дежурството си в Спешна помощ-Шумен, фелдшерът Денчо Денев е нападнат от мъж, търсещ помощ за майка си. Вследствие на побоя Денев е със счупен нос.

На 01 септември 2013 г. е нападнат екип на „Спешна помощ” във Велинград. Вечерта постъпва сигнал за наличие на родилка в тежко състояние, намираща се в района на велинградския квартал „Асфалтова база”. На мястото пристига екип на „Спешна помощ”. Те са посрещнати от група афектирани мъже, в резултат на което на фелдшера и шофьора са нанесени удари, а предният капак на линейката е повреден.

На 17 юли 2013 г. д-р Пламен Петров от Враца сигнализира, че е пребит от полицаи. Медикът има наранявания по гърба и оток по едната ръка. Обяснението на полицаите е, че лекарят не ги допуска в сградата, където са изпратени по сигнал.

На 7 юни 2013 г. екип на „Спешна помощ” в Брацигово е нападнат от агресивен мъж. Впоследствие той чупи входната врата на филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в града. Няма пострадали хора.

На 28 май 2013 г. е регистрирано нападение над екип на "Бърза помощ" в Кюстендил. Инцидентът е става след пожар в складовото помещение на дискотеката.

На 24 май 2013 г. в София лекарите от Спешна помощ са нападнати и пребити при посещение на адрес в кв. Овча купел - заради изпаднало в безпомощно състояние 15-годишно момиче вследствие употреба на алкохол.

На 1 май 2012 г. е пребит хирург, дежурен в приемния детски хирургичен кабинет в „Пирогов”. Лекарят е нападнат от майката, бабата и дядото на дете, за което има съмнение, че е ухапано от кърлеж.

На 26 октомври 2012 г. в Бургас лекарка, медицинска сестра и шофьор от Спешна помощ са нападнати от страна на приятели на загинал моторист.

На 27 май 2012 г. в Добрич абитуриент пребива началника на спешното отделение, причинявайки му травма на лявата скула и травма на лявата лакътна става.

На 9 април 2012 г. във Враца, брат на пострадала жена нанася удар на шофьор от Спешна помощ, причинявайки му фрактура на носа и комоцио.

На 6 април 2012 г. двама братя пребиват лекар в Пазарджик, афектирани от внезапната смърт на 63-годишната си майка. След направена аутопсия е установено, че причина за смъртта на жената е сърдечен блокаж.

На 30 декември 2011 г. лекари от „Спешна помощ” – Русе са нападнати, докато оказват първа помощ на пострадали в тежка катастрофа в село Малко Враново. Медицинският екип заварва на мястото на инцидента тълпа роми, които започват да обиждат и дърпат лекарите.

На 13 декември 2011 г. в Спешна помощ-Стара Загора група роми пребиват лекар и фелдшер.

На 18 ноември 2009 г. лекар от Отделението по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ–Враца получава тежки травми, след като побой от страна на близък на починал през нощта младеж от с. Девене.

На 21 март през 2009 г. по време на дежурство във филиал на Спешна помощ в гр. Велинград, фелдшерът Васил Навяков, след установяване смъртта на пациент, е пребит от сина на пациента. Вследствие нанесеният побой лекарят изпада в безсъзнание и е опериран.












Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира Национална кампания за превенция на агресията срещу медицински специалисти

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира Национална кампания за превенция на агресията срещу медицински специалисти

12 Февруари 2019 | 07:43 | Агенция "Фокус"
София. Управителният съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира Национална кампания за превенция на агресията срещу медицински специалисти докато изпълняват професионалните си задължения под надслов "Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме". Това съобщиха от асоциацията. В рамките на кампанията ще бъдат организирани дискусии в цялата страна с участието на представители на институции и специалисти.
"Силно сме обезпокоени от факта, че неуважението, вербалната и физическа агресия растат прогресивно и дори административните и наказателните мерки срещу извършителите на насилие нямат нужния възпиращ ефект. БАПЗГ многократно е изразявала своята подкрепа за пострадали в резултат на агресия медици в писма до институциите, лечебните заведения и медиите. Резултатите показват, че по тази тема трябва да се работи непрекъснато и в превантивен порядък, а не само когато възникне инцидент. Нужно е заедно, с настъпателни и постоянни усилия, да се борим срещу агресията, за покажем колко важна е добрата комуникация и добрия тон между пациентите и медиците в името на здравето и живота", посочват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Първата дискусия от кампанията ще се състои от 11.00 до 13.00 часа в зала "Европа" в сградата на КНСБ (гр. София, Пл. „Македония" №1.) За участие в дискусията са поканени представители на Министерство на здравеопазването, РЗИ, директорите на ЦСМП от страната, Българския лекарски съюз, Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Медицинска федерация на КТ "Подкрепа" Прокуратурата, СДВР, пациентски организации, здравни медиатори, психолози, експерти по управление на конфликти в медицинската практика и по медицинско право.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Десетки загинали при пожар в Бангладеш. 21 февруари 2019 г.
Десетки загинали при пожар в Бангладеш. 21 февруари 2019 г.

ВИДЕО
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.