Връзката с пазара на труда е сред основните приоритети на образователната система (ОБЗОР)
17 Януари 2019 | 20:05 | Агенция "Фокус"
Министър Вълчев коментира, че основното предизвикателство на образователната система е да насочи повече деца към специалностите, които са най-важни за пазара на труда. „Образованието е държавната функция, чиито ефекти са най-дългосрочни относно развитието на всички обществени системи. Връзката с пазара на труда е една от основните теми в образованието и има множество дебати за това. Общото предизвикателство е динамиката на времето – днес то е по-бързо от вчера, а утре ще бъде по-бързо от днес. Голяма част от професиите, които ги има днес, утре няма да са налице“, заяви Вълчев и посочи, че затова всяко дете трябва да придобие ключови компетентности. „Другото предизвикателство за България е демографското. През следващите десетилетия младите хора, които ще постъпват на пазара на труда, ще бъдат едва 2/3 от тези в пенсионна възраст. Това означава липса на кадри за всички позиции. Образователната институция не може да реши този недостиг, но може да постигне крайната цел нито едно дете да не отпадне от образователната система. Второто, което трябва да направи образованието, е да осигури съответствие на знанията и уменията с нуждите на пазара на труда“, обясни образователният министър.
Вълчев посочи, че за тази цел МОН е предприело множество мерки, сред които създаване на 2800 програми по различни дисциплини, повече инвестиции в разширяването на базата от софтуерни специалисти, въвеждане на предмета Компютърно моделиране в трети клас, увеличаване на приема в IT профилите, насърчаване на дейности по интереси в IT областта, стартиране на програма за финансиране на дигитална креативност от първи клас, инвестиции в обучители по IT, откриване на паралелки в областта на информационните технологии в математическите и природо-математическите гимназии и др. „Добрата новина е, че информационните технологии са секторът, който в най-голяма степен успява да задържи младите хора най-вече заради по-високите заплати. Тоест, минимален брой ученици са напуснали това направление, както и минимален брой хора, работещи в този сектор, са напуснали страната“, каза още образователният министър.
Вълчев посочи, че пазарът на труда и пазарът на образование са различни и имат различна логика и различни нужди. „И със системите на политиката трябва да се опитаме да ги свържем – да преструктурираме приема, да предлагаме допълнителни и по-високи стипендии във висшето образование и т.н. Но основното предизвикателство си остава да променим нагласите на децата и на техните родители и да насочим повече ученици към тези специалности и профили, които считаме, че са най-важни за пазара на труда – професионалните профили, педагогическите профили, математическите профили и др.“, заяви той.
Цветилена СИМЕОНОВА
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Анелия Клисарова, БСП: Трябва да мотивираме работодателите да приемат завършилите професионално образование
17 Януари 2019 | 11:31 | Агенция "Фокус"София. Трябва да мотивираме работодателите да приемат завършилите професионално образование. Това каза народният представител от ПГ на “БСП за България“ проф. Анелия Клисарова в отношение към изслушването на министър Красимир Вълчев, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „422 са били професионалните училища със 160 хил. ученици. Сега станаха 359. Ще кажете – да, това е демографската криза. Това не е така. Заради демографската криза, учениците в училище са намалели с 4 %, а в професионалните училища са намалели с 10 % - трябва ли да търсим грешките само в образователната система? Не. Сегашното правителство не мотивира работодателите да участват в системата на професионалното образование“, коментира проф. Клисарова. Тя добави, че е направено много, но се чака още нов Закон за професионално образование, стратегия за развитието на учене през целия живот.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
Деница КИТАНОВА

Милена Дамянова, ГЕРБ: Имаме нужда и работим за устойчиво, качествено и модерно образование, което да гарантира добра реализация на всички деца
17 Януари 2019 | 11:25 | Агенция "Фокус"София. Имаме нужда и работим за устойчиво, качествено и модерно образование, което да гарантира добра реализация на всички деца. Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Образователна комисия Милена Дамянова в отношение към изслушването на министър Красимир Вълчев, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „130 002 са в момента учениците, които се обучават в професионални паралелки от 8 до 12 клас в българските училища. Това всъщност са част от бъдещите кадри на пазара на труда и то на съвсем близкото бъдеще. Тези деца ще получат нужната грамотност, знания, гъвкави умения, така че да се реализират адекватно на пазара на труда. Част от тези 130 хил. ученици ще изберат след училище да продължат своето обучение в последваща образователна степен. Останалите ще отидат направо в компания, при определен работодател. Там ще попаднат наистина на добър работодател, който ще им осигури квалификация, която да им гарантира добра професионална реализация и лично удовлетворение. Още по-доброто е, че тези деца ще познават този работодател много преди да са постъпили в тази компания, защото той ще е избрал преди това да инвестира в тяхното обучение“, каза още Дамянова. По думите ѝ това са основните щрихи на картината, когато се говори за връзката между образованието и пазара на труда. „Всъщност това е картината за всеки един ученик, всеки един студент, който трябва да получи обучение и да се обучава“, допълни още председателят на Образователна комисия. Тя поясни, че е чуто направеното до момента от изслушването на министъра на образованието. „Ясно обаче заявявам, че без общи, целенасочени усилия за развитие на съвременни компетентности в бъдещите кадри на пазара, ние ще имаме бизнес, който ще работи с остарели технологии и ще се гърчи непрекъснато от липсата на качествена работна ръка, който ще търси решения извън граница и който ще тъпче на едно място“, допълни още Дамянова. По думите ѝ образователната система в последните десетина години сякаш подготвя децата за матури и национално външно оценяване, отколкото да подготвя личности, готови за пазара на труда. „Това е едно от големите предизвикателства пред системата. Имаме законодателното решение, но трябва да работим за това то да се реализира на практика“, заяви Дамянова и уточни, че трябва да признаем, че нямаме повече време по дискусии и големи дебати, имаме нужда от ефективни решения, защото над 130 хил. ученици са тук и сега.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
Деница КИТАНОВА

Министър Красимир Вълчев: В редица компании позициите, изискващи професионално-техническо образование, са с по-високи възнаграждения, отколкото тези, за които се изисква висше
17 Януари 2019 | 11:16 | Агенция "Фокус"София. В редица компании позициите, които изискват професионално-техническо образование са с по-високи възнаграждения, отколкото за тези, за които се изисква висше. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на изслушването си в Народното събрание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. "Факт е, че имаме спад на интереса. Правихме проучване преди три години и то показа, че голяма част от децата и техните родители не виждат пълноценна житейска трудова реализация само с професионално образование. Факт е, че има инерция в тези нагласи. Днес ситуацията се променя. В редица компании, позициите, които изискват професионално-техническо образование, са с по-високи възнаграждения отколкото служителите, които изискват висше образование. Това е заради простия пазарен механизъм на търсенето и предлагането", коментира министър Вълчев. По думите му в технологичните предприятия в най-голяма степен се увеличават възнагражденията. „Посетил съм редица предприятия, които провеждат дуална форма на обучения. В последните 5-10 години в най-голяма степен те са постигнали разширения на дейността си на пазарите“, допълни Вълчев. По думите му факт е, че една част от липсата на търсене на техническо-професионално образование е, че през последните години подобни гимназии са се сегрегирали. Той посочи, че предизвикателство пред образователната политика е да се преодолеят културни пречки да се включат повече деца в професионалното образование. „Що се отнася до високите регионални различия, ние имаме наследена относително добра мрежа от професионални училища. Профилът на икономиката обаче се промени по региони“, допълни още министърът.
Деница КИТАНОВА
Отвори в нов прозорец
Деница КИТАНОВА