НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:56


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Пламена Кирова, Етнографски музей – Бургас: В Странджа св. Антон е играел много голяма роля за равновесието в женската душа

Пламена Кирова, Етнографски музей – Бургас: В Странджа св. Антон е играел много голяма роля за равновесието в женската душа

17 Януари 2019 | 18:24 | Агенция "Фокус"
Бургас. В Странджа св. Антон е играел много голяма роля за равновесието в женската душа. Това каза за Радио „Фокус“-Бургас Пламена Кирова, уредник в Етнографския музей в Бургас, по повод Антоновден. „Това, което може да се каже от народна гледна точка за Антоновден не бива да изключва и следващия празник – Атанасовден, тъй като в народния мироглед и светоглед двата празника и двамата светци се приемат като братя“, каза още Кирова. Според нея има различни легенди, едната от най-разпространените е, че са двама братя. Единият, от които е бедният Антон, а другият богатия Атанас. Старите хора са почитали повече св. Атанас.
„При изследванията на Странджа има срещани обредни действия и практики. Една от тях е, че св. Антон е бил почитан от жените, като важен светец и той играел много голяма роля за равновесието в женската душа“, заяви уредникът в Етнографския музей в Бургас. По думите й на този ден жените се молят на св. Антон да ги защити от съблазънта и да ги предпази от изкушенията, в които дяволът често се опитвал да ги въвлече. „А дяволът на съблазънта от своя страна се страхувал само и единствено от св. Антон, за който легенда гласи, че веднъж го нил хванал жив и много време бил вързан“, добави Кирова.
Други поверия свързани с двата празника са, че светците са патроните на хората, които се занимават с ковачество, ковано желязарство, защото сред легендите битува и таква, че св. Антон като чирак в една ковачница трябвало бързо да извади нажеженото от огъня желязо, майсторът се развикал, че се бави и светецът бръкнал с голи ръце в огъня, за да го извади и започнал да го кове. „Затова на този ден хората, които се занимават с този вид занаят също почитат празника“, уточни Кирова.
Според думите й в с. Стоиливо св. Антон се почита като патрона на шивачите, а в с. Росен св. Атанас е почитан като патрон на домашния добитък.
„За Атанасовден казват, че е „средизима“, т.е., този ден е средата на зимата и след него зимата трябва полека да започне да си тръгва. Двата дни в Странджа са наричани още сиромах Атанас и богат Атанас, което отново връща към първата легенда за бедния и богат брат“, каза още Кирова.
Деница ДИМИТРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Бургас: 7 074 души в областта празнуват имен ден на Антоновден

Бургас: 7 074 души в областта празнуват имен ден на Антоновден

17 Януари 2019 | 13:43 | Агенция "Фокус"
Бургас. 7 074 души в Бургаска област празнуват имен ден на Антоновден, съобщиха за Радио „Фокус“-Бургас от Териториална дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Бургас. 3 651 са имениците в областния град.
Най-многобройни са празнуващите с името Антон – 1 115 в областта, а в областния център те са 608. При жените най-много са тези с името Донка – 1 899 в областта, а в Бургас – 886. Мъжете, носещи името Тони, са 170 за областта и 92 за Бургас. Жените със същото име са по-малко и са 125 в област Бургас и 70 в града. Най-малко празнуващи са с името Донко – 21 в областта и 9 в Бургас.
Имен ден празнуват още хората, носещи имената: Андон – 462 души в областта, Антоан – 55, Дончо – 294, Тотьо – 39, Тоньо – 68, Тончо – 193, Антония – 637, Антоанета – 871, Антонина – 75, Тоня – 68, Тотка – 91, Дона – 92, Тонка – 799.
Деница ДИМИТРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: В народната обредна практика св. Антоний и св. Атанасий са двама братя ковачи, които първи изобретили ковашките клещи

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: В народната обредна практика св. Антоний и св. Атанасий са двама братя ковачи, които първи изобретили ковашките клещи

17 Януари 2019 | 13:28 | Агенция "Фокус"
Благоевград. В народната обредна практика св. Антоний и св. Атанасий са двама братя ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“-Благоевград. Тя посочи, че затова те са обявени за покровители на ковачи, ножари, железари, налбанти и точилари. По думите й днес празнуват не само именниците, а и всички професионалисти, които се занимават с метал.
„Освен покровител на ковачите и налбантите, свети Антоний се приема и като патрон на кошничарите. Има агиографски свидетелства, че той изкарвал прехраната си чрез ръчна работа, като плетял от палмови клонки кошници, които разменял за хляб. В същото време е бил и лечител“, отбеляза Стефанова. Църковният уредник подчерта, че денят е определен за предпазване от болести, заради което жените не бива да предат и плетат, за да не разсърдят чумата и шарката. По думите й специално месените за празника питки се носят в църквата, за да се осветят от свещеника и след това се раздават на близки и съседи за здраве.
Натали СТЕФАНОВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пловдив: Благотворителен обяд бе даден в район „Тракия“ за Антоновден

Пловдив: Благотворителен обяд бе даден в район „Тракия“ за Антоновден

17 Януари 2019 | 12:30 | Агенция "Фокус"
Пловдив. Благотворителен обяд бе даден в район „Тракия“ в Пловдив за Антоновден. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пловдив районният кмет Костадин Димитров. Той посочи, че веднага, след като в църквата „Свето Преображение Господне“ в района е приключила тържествената литургия в чест на преподобни Антоний Велики, над 300 миряни са получили от благословената храна.
Кметът Костадин Димитров честити на имениците и пожела на всички здраве и благоденствие. Той напомни, че със спомоществователството на бизнеса в „Тракия“ на всички големи празници, отбелязвани от Българската православна църква, се раздава курбан.
Тони МИХАЙЛОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Благоевград: Около 300 именници от Симитли празнуват на Антоновден

Благоевград: Около 300 именници от Симитли празнуват на Антоновден

17 Януари 2019 | 11:44 | Агенция "Фокус"
Симитли. Около 300 именници от Симитли празнуват на Антоновден. Това съобщиха за Радио „Фокус“-Пирин от Община Симитли. 145 души носят името Антон, 10 – Андон, 73 – Антоанета, 32 – Антония, 24 – Антонио, 10 – Донка.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кюстендил: 335 жители на общината носят името Антон

Кюстендил: 335 жители на общината носят името Антон

17 Януари 2019 | 11:08 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. 335 жители на община Кюстендил носят името Антон. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към Община Кюстендил. С името Антония са наречени 73 дами. С името Андон са 31 жители на Кюстендил, а Антонио – 151. Сред именниците днес са и дамите, наречени Донка, които в Кюстендил наброяват 68. Четири жителки на Кюстендил носят името Антоана, а с името Антоан са наречени 39 души. 275 жени носят името Антоанета. По народна традиция празникът Антонов ден се чества за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. На близки и съседи се раздават за здраве специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана.
Венцеслав ИЛЧЕВ

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: На Антоновден, Атанасовден и Евтимовден не се работи, за да не се разсърди болестта, а домът се пази чист и подреден

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: На Антоновден, Атанасовден и Евтимовден не се работи, за да не се разсърди болестта, а домът се пази чист и подреден

17 Януари 2019 | 10:56 | Агенция "Фокус"
София. Вярванията за свети Антон и свети Атанас и последващия свети Евтимий, до известна степен са свързани с традиционните представи за болестта. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „При тях болестта има свой образ, място и време на действия. В народните поверия, болестта често пъти е представяна като стара, много слаба и грозна жена. Понякога носи дрипави дрехи и друг път косите и са дълги и рошави. Тя срещала човека в лош час, за такъв се приема времето от полунощ до пропяването на първи петли. В лошия час, започнатото не успява, желаното не се сбъдва, клетвата се осъществява, лошата магия се захваща, раждащият се човек е нещастен през целия си живот“, посочи тя. По думите й тези представи са засвидетелствани в множество етно-конфесионални общности. „Имаме ги сред българи християни, мюсюлмани и евреи. Последните вярват, че ако в лош час се спомене името на някоя болест, тя веднага пристига при човека“, обясни тя, като допълни, че не само времето, но и пространството може да бъде добро или лошо, в зависимост от това дали е свързано с добри или зли сили. „Ако върху обиталище на зла сила се построи къща, децата в нея ще боледуват или скоро ще останат сираци. Кошара, построена на лошо място е причина за безплодие на стадото, воденица на такова място означава неизбежно отнасяне от водата. Ако в къщата се появи мравуняк или червей, който прояде гредата на покрива, домът ще опустее. Разбира се, според старите традиционни вярвания на хората, живеели по нашите земи, ако човек попадне на лошо място, веднага ще се разболее и може да умре“, коментира етнологът. „Болестта, така наподобявана на жена, има и своите слабости, които позволяват тя да бъде победена. Тя например може да бъде „подкупена“ и омилостивена. Един от начините е с нежни, гальовни имена. Така например чумата е леля, шарката е баба, ситната сипаница е сладка и медена. Най-страшните болести са епидемиите, наричани от народа ни „редня“, защото като че ли болестта има списък, по който изрежда всички, които засяга и те са опустошителни, както казва познавачът на народната ни култура Димитър Маринов“, подчерта доц. д-р Банкова. Тя обясни, че за да ги посрещнат подобаващо, хората са организирали празненства с жертвоприношения. „Дните, в които се правят тези обреди са Антоновден, Атанасовден, Евтимовден. В тези дни не се работи, за да не се разсърди болестта, не се изричат клетви и лъжи, домът се пази чист и подреден. Знае се, че чумата обича да върлува в къщи, в които живеят крадци, разбойници, измамници, дори според архивните източници и при кръчмари, които смесват ракията и виното с вода. За сметка на това, дори чумата има жал към вдовиците и сираците и техните домове. Разбира се, съществуват редица забрани, свързани с трапезата в тези два дни. Те са подчинени на асоциативната връзка между вида и състава на храната и представата за болестите“, уточни етнологът.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Търговище: Близо 1000 именици празнуват на Антоновден и Атанасовден в града

Търговище: Близо 1000 именици празнуват на Антоновден и Атанасовден в града

17 Януари 2019 | 10:54 | Агенция "Фокус"
Търговище. 988 именици празнуват на Антоновден и Атанасовден в Търговище. Това съобщиха от Община Търговище. На днешния 17 януари своя имен ден отбелязват малко над 600 души. Най-много сред празнуващите в общината мъже носят името Антон – 140 души. Дончо е името на 45 от мъжете. Кръстените Тончо са 18, а Андон – 12. Сред жените най-много са тези с името Донка. Така се казват 146 от дамите. Името Антоанета носят 108 жени, Антония – 52, а Тонка – 19.
Имениците на Атанасовден пък са 384. Сред тях 238 носят името Атанас, а 86 – Атанаска. Наско и Наска са кръстени съответно по 21 и 5 души в общината. Името Таньо или Таню носят 11 души, а Тинка – 18. В двата последователни празнични дни имен ден отбелязват още Тоня, Тотка, Тотьо, Нася, Начо и други. На всички празнуващи и всички съграждани общинското ръководство и лично кметът д-р Дарин Димитров пожелават здраве и бодър дух, нека всяко Ваше начинание е увенчано с успех.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: Казват, че е лоша поличба на Антоновден близките и приятелите да не почетат именника

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: Казват, че е лоша поличба на Антоновден близките и приятелите да не почетат именника

17 Януари 2019 | 10:39 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Казват, че е лоша поличба на Антоновден близките и приятелите да не почетат именника. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“-Благоевград. Тя уточни, че според народните вярвания, ако на Антоновден народът не спазва никакви обичаи и не върши никаква обредност, именникът задължително ще бъде сполетян от нещо лошо.
„Днес Западната църква отдава почит преди всичко на необикновените преживелици на светеца. Минаващите край жилището му, чували гласове на измъчвалите го демони, както и гласа на Антоний, който моли Бога за помощ. Източната църква обаче, макар и да е по-склонна към мистика и аскетизъм, слави неговото спокойствие и вътрешна хармония заради освобождението от страха“, заяви храмовият уредник.
Аделина Стефанова подчерта, че според древната традиция именният ден е много тачен празник, не само Антоновден, а и всички именни дни през годината.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Илия Вълев, етнограф: Св. преподобни Антоний се счита за основоположник на аскетичния монашески живот

Д-р Илия Вълев, етнограф: Св. преподобни Антоний се счита за основоположник на аскетичния монашески живот

17 Януари 2019 | 10:37 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Св. преподобни Антоний се счита за основоположник на аскетичния монашески живот. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново д-р Илия Вълев, етнограф в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Православната църква чества светеца на 17 януари. Св. Антоний е живял в Египет в средата на III до средата на IV век. Той бил духовен подвижник. В името на Христа водел изключително аскетичен живот. Той бил от знатен и богат род, но не се поколебал да продаде и раздаде на нуждаещите се богатството на своите родители след тяхната смърт. „Още на 20 години той напуснал дома си и се оттеглил от съблазните на светския живот. Оттеглил се в пустинята, където живял 105 години. През целия си живот се подвизавал в името на Христа и поучавал в божието слово. Заради мъдростта си, с която бил надарен, и заради духовните подвизи, с които се прославил, църквата днес го нарича св. преподобни Антоний Велики. До днес неговото име служи за пример за подражание. Той е основател на аскетичния монашески живот“, посочи д-р Илия Вълев.
Той отбеляза също, че св. преподобни Антоний е считан за покровител на заразните болести, като народните вярвания на този ден се зараждат болестите – чумата, шарката и други, които в миналото са били бич за населението. „За да бъдат умилостивени болестите стопанките замесвали малки питки намазани с петмез, маджун или мед. Една питка слагали на тавана, а други питки раздавали по комшии, близки, познати, с цел да умилостивят болестите, да им стане благо и да не се сърдят и нападат хората. За да не разсърдят болестите на този ден да не се върши никаква домашна дейност от жените“, посочи д-р Илия Вълев.
Той припомни, че Св. Антоний се възприема като по-голям брат на чествания в утрешния ден Св. Атанасий. Според народната традиция светците са покровители на ковачите, налбантите, железарите и на всички хора, които изработват изделия от желязо.
Надежда КРЪСТЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Според народните вярвания на Антоновден, Атанасовден и Евтимовден не се яде варена царевица, боб и леща, за да не боледуват децата от шарка

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Според народните вярвания на Антоновден, Атанасовден и Евтимовден не се яде варена царевица, боб и леща, за да не боледуват децата от шарка

17 Януари 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
София. Народните вярвания гласят на Антоновден, Атанасовден и Евтимовден да не се яде варена царевица, боб и леща, за да не боледуват децата от шарка. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „Споменах идеята, че храната в традиционен план е подчинена на асоциативната връзка между вида, състава и представата за болестите. За това се препоръчва да не се яде варена царевица, боб или леща, за да не боледуват децата от шарка. Това е асоциацията между варивата и раните, които шарката причинява по кожата на човек. За да не се разсърдят болестите не трябва да се яде свинско месо в тези дни и се раздават тъй наречените сладки медени питки, защото това се прави с цел да се омилостивят болестите и те да не са сърдити“, посочи тя. Доц. д-р Банкова обясни, че на тези дни празнуват имената Антония, Антон, Андон, Донка и техните многобройни, производни мъжки и женски аналози. „Атанас е едно прекрасно име, което в съвремието има своите модификации на Настя, Анастася, Разбира се и Евтимий“, обясни тя. „Тази обредност, която измина Йордановден, Ивановден, Бабинден е също един цикъл с три поредни дни. Сега в празничния цикъл Антоновден, Атанасовден, Евтимовден също можем да видим това преливане. Пример за това са и трите Горещници през лятото, обвързани със съответните светци. Не казвам, че непременно това навсякъде в миналото се е правило, има си своите регионални и локални различния, които обаче с течение на времето са модифицирани, избледнели, да не кажа, напълно изчезнали“, обясни етнологът.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Варна: Света Литургия се отслужва в храмовете в града в прослава на преподобни Антоний Велики

Варна: Света Литургия се отслужва в храмовете в града в прослава на преподобни Антоний Велики

17 Януари 2019 | 10:10 | Агенция "Фокус"
Варна. Света Литургия се отслужва в храмовете във Варна в прослава на преподобни Антоний Велики, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. Българската православна църква почита паметта на преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове. На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Името Антон произхожда от гръцката дума „анто“, което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Веска Спасова, етнолог: С Антоновден и Атанасовден завършва един продължителен празничен цикъл

Веска Спасова, етнолог: С Антоновден и Атанасовден завършва един продължителен празничен цикъл

17 Януари 2019 | 10:06 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. С Антоновден и Атанасовден завършва един продължителен празничен цикъл. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Веска Спасова, етнолог в Регионален исторически музей – Кюстендил. Според нея двата празника са свързани в общи обредни практики. Според народните вярвания християнският светец преподобни Антоний Велики е по-големият брат-близнак на свети Атанас. Затова и дните следват един след друг. Той е един от покровителите и заповедник на чумата, шарката и всички останали заразни болести. По думите й за да бъдат омилостивени всички болести, на този ден жените месят пресни питки, които мажат с мед, защото медът е една от божествените храни, елексира на живота, който може да умилостиви всички тези демонични сили. „Раздават се тези пресни питки за здраве и една от тях жените в по-старо време оставяли на тавана за болестите. И през двата дни се спазва забрана да не се работи женска работа, не се плете, не се шие, не се тъче. Вярва се, че ако на този ден и на следващия човек се убоде, раната няма да зарасне или трудно ще зарасне”, каза Веска Спасова.
На този ден не се вари боб, леща, царевица и други варива, за да няма болести в семейството. Не се оставят врати и прозорци отворени, защото по-старите българи вярвали, че така болестите ще влязат в дома.
Венцеслав ИЛЧЕВ

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Във фолклорната литература свети Антоний и Атанас са братя ковачи, измайсторили клещите, с които се вади желязо от огъня

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Във фолклорната литература свети Антоний и Атанас са братя ковачи, измайсторили клещите, с които се вади желязо от огъня

17 Януари 2019 | 10:03 | Агенция "Фокус"
София. Във фолклорната култура свети Антоний е представен като по-малкия брат на свети Атанас. В повечето разкази те са ковачи, налбанти, които измайсторяват ковашките клещи, с които се вади желязото от огъня. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“етнологът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) доц. д-р Петя Банкова. „В миналото 17 и 18 януари са отбелязвани в отделните райони на страната с различни обичаи. Така например в Странджа наричат Атанас, сиромах Атанас и вярват, че светецът се преборва с тежки болести. В пиринския край е регистрирано вярване, че на Антоновден всички болести се събират на едно място и тръгват по хората. За това хората залоствали домовете си, дори не палели свещите вкъщи, за да не привлекат болестите“, коментира тя. Доц. д-р Банкова обясни, че при тридневния празничен цикъл, който е Антоновден, Атанасовден и Евтимовден, са се извършвали отделни ритуали в различните райони. „По принцип добре известна е представата за свети Атанас, като господар на зимните студове, виелици и бури. Във вярванията на традиционния българин той е свързан със свети Илия. И двамата отбелязват средата на два отделни сезона-зимата и лятото. За това някъде наричали Атанасовден- „сред зима“. Във фолклорни източни е добре познат и е запомнено това предание, че свети Атанас прогонва зимата, като съблича кожуха си и облича копринена риза. Така възседнал на коня си и се качва на върха на снежната планина и се провиква „иди си зимо, да дойде лято.“, обясни етнологът. „Цикълът от три дни празници или три дни ритуализирано поведение е характерен за българската традиционна култура. Това го свързваме обикновено с астрономическите представи на българина, с промяната в сезоните и стопанските цикли, допълни доц. д-р Банкова.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сливен: Близо 2 000 жители на града празнуват на Антоновден

Сливен: Близо 2 000 жители на града празнуват на Антоновден

17 Януари 2019 | 09:43 | Агенция "Фокус"
Сливен. Българската православна църква почита паметта на преподобния Антоний Велики. Празникът е познат още като Антоновден. В община Сливен мъжете с името Антон са 354, като 299 от тях са с постоянен адрес в града. Това съобщиха от пресцентъра на Община Сливен. Андон се казват 419 мъже, като в Сливен това име носят 247. Името Антония носят 150 жени в общината. 127 от тях са с постоянен адрес в града. Името Антоанета носят 277 жени в общината, от тях 230 са от Сливен. 605 са представителките на нежния пол, носещи името Донка, които живеят в града, а в общината са общо 973.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кюстендил: В православните храмове в града се отслужва света Литургия в чест на преподобни Антоний Велики

Кюстендил: В православните храмове в града се отслужва света Литургия в чест на преподобни Антоний Велики

17 Януари 2019 | 09:26 | Агенция "Фокус"
Кюстендил. В православните храмове в Кюстендил се отслужва света Литургия в чест на преподобни Антоний Велики. Това съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от катедралния храм „Свето Успение Богородично”. Литургията започва в 9.30 часа. На 17 На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пазарджик: Празнична света литургия по повод християнския празник, посветен на свети Антоний, се отслужва в храмовете в града

Пазарджик: Празнична света литургия по повод християнския празник, посветен на свети Антоний, се отслужва в храмовете в града

17 Януари 2019 | 09:15 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. Празнична света литургия по повод християнския празник, посветен на свети Антоний, се отслужва в храмовете в Пазарджик, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пазарджик. Църква почита паметта на преподобни Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари. Днес имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
Радослава МУРДЖЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: От гръцки език името Антон означава „ценен“ или „който увеличава цената и богатството си“

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“-Благоевград: От гръцки език името Антон означава „ценен“ или „който увеличава цената и богатството си“

17 Януари 2019 | 09:13 | Агенция "Фокус"
Благоевград. От гръцки език името Антон означава „ценен“ или „който увеличава цената и богатството си“. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“-Благоевград. „Свети Антоний Велики е роден през 3 век в Египет. Бил е дете на заможни и благочестиви родители. Когато станал на 20 години родителите му починали и той раздал имота си на бедните и станал отшелник. Първо живял в стара египетска гробница, а после се преселил в планината в пълно усамотение. Имал дар на чудотворство и прозорливост и хората го намирали чак там. След 20 години подвижничество се върнал сред народа и повел борба за вярата. Успял е да убеди много езичници да приемат християнството. Починал е на 105 години на 17 януари, само че през 356 година“, отбеляза тя. Стефанова посочи, че приживе Антоний е станал отец на много монаси. По думите й в своя дълъг живот на общуване с Бога, светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас.
Натали СТЕФАНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Велико Търново: Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“

Велико Търново: Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралния храм „Рождество Богородично“

17 Януари 2019 | 09:11 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Литургия по случай Антоновден се отслужва в катедралата „Рождество Богородично“. Началото на богослужението бе оповестено с камбанен звън, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. В храма се събраха десетки миряни, които запалиха свещ за здраве и благополучие.
На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а сред народа празникът е известен като Антонов ден. Преподобний Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Имен ден днес празнуват Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.
Луиза ТРАНЧЕВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

София: Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави архиерейска света Литургия в параклиса „Св. Антоний Велики“ в Кремиковския манастир

София: Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави архиерейска света Литургия в параклиса „Св. Антоний Велики“ в Кремиковския манастир

17 Януари 2019 | 08:12 | Агенция "Фокус"
София. Белоградчишкият епископ Поликарп ще оглави архиерейска света Литургия в параклиса „Св. Антоний Велики“ в Кремиковския манастир на 17 януари, предаде репортер на Агенция „Фокус“. На тази дата всяка година Православната църква прославя преподобни Антоний Велики - Антоновден. По този повод в параклиса „Св. Антоний Велики“ в Кремиковския манастир „Св. вмчк Георги“, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, архиерейска света Литургия ще оглави Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит. Началото ще бъде в 9.30 часа.
Никола ПЕТКОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Пазарджик: Константийският епископ Яков ще оглави архиерейска света Литургия в катедралния храм "Св. Богородица"

Пазарджик: Константийският епископ Яков ще оглави архиерейска света Литургия в катедралния храм "Св. Богородица"

17 Януари 2019 | 08:11 | Агенция "Фокус"
Пазарджик. На Антоновден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков - викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия ще оглави Архиерейска света Литургия в катедралния храм "Св. Богородица", град Пазарджик на Пловдивска епархия, предаде репортер на Агенция "Фокус". Начало: 9.00 часа.
Никола ПЕТКОВ
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики

Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики

17 Януари 2019 | 08:02 | Агенция "Фокус"
На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Празникът е познат и като Лелинден: име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята" - чумата, болята. В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени.
В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората. Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Десетки загинали при пожар в Бангладеш. 21 февруари 2019 г.
Десетки загинали при пожар в Бангладеш. 21 февруари 2019 г.

ВИДЕО
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.