НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 10:46


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Драги Георгиев: Цар Самуил черпи легитимността си от Българската царска корона

Проф. Драги Георгиев: Цар Самуил черпи легитимността си от Българската царска корона

6 Януари 2019 | 12:48 | Агенция "Фокус"
Скопие. С колегите от София се съгласихме, че цар Самуил е легитимен представител на Българското царство. Това заяви ръководителят от македонска страна на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между Македония и България, предава скопското електронно издание „Фактор“.
Единственият спор за Самуил остава единствено предположението кои етническите общности са били включени в неговата държава, защото територията й се простира из цяла Сърбия, Албания и част от Гърция. В тази връзка македонският професор подчерта, не е съгласен със София, че всички в Самуиловата държава са били българи.
Средновековният владетел е един от героите, които Македония и България смятат за част от своята история.
Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между Македония и България бе създадена като резултат на Договора за добросъседство. Следващата експертна среща ще бъде в края на февруари.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Плюс Инфо“ (Македония): Македонско-българската комисия „заби" на цар Самуил

„Плюс Инфо“ (Македония): Македонско-българската комисия „заби" на цар Самуил

16 Декември 2018 | 11:54 | Агенция "Фокус"
Скопие. Членът на македонско-българската комисия Петър Тодоров сподели идеята за изграждане на Мемориал на жертвите от Балканските и Първата световна война, предава скопската електронна медия „Плюс Инфо“.
„Мемориал, който ще се опита да обедини тези различни национални разкази, които съществуват в Гърция, Албания, Македония, Черна гора, на Балканите, да бъде общ разказ, който ще обединява тези национални истории, който ще бъде един добър пример за преодоляването на конфликтите“, обясни Петър Тодоров, член на македонско-българската комисия.
Тази идея ще бъде предложена на българските членове на комисията. Епилогът от последната, трета среща на мултидисциплинарната комисия приключи с решение, което ще бъде предложено на двете правителства - Св. Кирил и Методий и Григор Пърличев да се почитат като общи исторически личности, но работата „заби“ по въпроса за цар Самуил. Ето защо разменените 30 страници от възражения от двете страни не бяха разгледани на последната среща.
„Дали българският Иван Владислав на българска територия означаваше, че днешните жители на Македония, които по онова време са в Самуиловскара държава, са българи? И дали определението „българин“ се тълкува по етнически и национален смисъл, който разбираме днес? Дали днешното значението на „македонец“ и „българин“ може да се прилага за времеви отрязък от хиляда години?“, бяха въпросите, отправени от председателя на македонско-българската комисия Драги Георгиев.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Слободен печат“: Пърличев в романтиката

„Слободен печат“: Пърличев в романтиката

16 Декември 2018 | 11:26 | Агенция "Фокус"
София. В романтичните самоопределения на декларираните българи, които пеят, говорят, борят се и умират за Македония – защо точно за Македония, а не за „тяхната“ България? – можете на откриете и справки за Александър Македонски, но няма да срещнете името Аспарух, например, създателя на първата държава на прабългарите. Не е ли малко странно?, пита Бранко Геровски в авторска статия за македонското електронно издание „Слободен печат“.
Не знам дали е вярно твърдението на професор Иван Илчев, един от членовете на българската комисия за преговори за историческите въпроси между Македония и България, че двете страни са се договорили заедно да честват Григор Пърличев като „български учител", чието творчество „е в основата културата на съвременната Македония ". Публикувах въпрос във „Фейсбук“, какво всъщност е договорено, но засега нямам получен официален отговор.
Иначе, изобщо не съм обременен с необходимостта от „помакедончване" на историческите личности, които сами са декларирали като българи или представители на други народи, а нашата историография упорито третира като македонци. В случая на Пърличев, историческите факти са известни и няма никаква дилема, че той, след една очевидно, криза на идентичността му, когато в един етап на живота си твори на гръцки език и е окичва със слава, както казва Конески, „прегръща българщината". И е вярно, че той преподава на софийската заплата, както е вярно, и че по-късно синът му се обявява за българин.
Нищо от това не е спорно. Но всеки, който разбира малко по-дълбоко историята на Пърличев, знае, че е съвсем различен българин от този, който иска да покаже софийската пропаганда. И, разбира се, съвсем различен македонец от този, за който го представяше македонската пропаганда в продължение на десетилетия. През 1871 г., когато е пял „Илиада" на езика, който познаваше и признаваше за свой, Пърличев бе осмян от българските критици. Някои казват, че е така, защото Пърличев е говорил във всеки случай лош български език. Наистина ли? Как е възможно, ако е бил българин? И как би могла София да създаде „български учител" от някой, който не е знаел добре българския?
Истината обаче е малко по-различна. Пърличев се опитва наивно да създаде „общ славянски" език. Защото не беше доволен от българския език. Нито от гръцкия, когото той е прославял. Да, той се обявява за българин, но ... Тук има един „но". В романтичното самоопределение на българите, които пеят, говорят, борят се и умират за Македония - защо точно за Македония и не за „тяхната" България? - можете да се натъкнете и на справки за Александър Македонски, но няма да срещнете името Аспарух, например, създателя на първата държава на прабългарите. Не е ли малко странно?
Не е, защото има тук една значителна разлика (това е въпросното „но"), разлика, която може лесно да се обясни, ако се направи опит обективно (научно) да се разбере историческия контекст. Тази разлика, този нюанс, е ключът към единството и разбирателството между македонците и българите днес. Затова не можем да се съгласим с професор Илчев, или с някой друг от София, който разбира единството като наш отказ от „македонизма" и „присвояването на българската история" и следователно, като ново „възприемане на българщината". Хайде, моля ви, така не е сериозно дори като мисъл!
По времето на Пърличев, да, съгласен съм с Блаже Конески, че „прегръщането" може да бъде разбрано и оправдано. Ето какво казва Конески за Пърличев: „С освобождаването си от гръцкото влияние, прегръща българщината - той не става по-отдалечен от нас, той с нищо не ни се противи, нито отговаря на представите на нашето време, когато македонската нация вече оформена и отговаря пред повелите на времето, когато все още нашето освободително движение се е оформяло и е трябвало да търси своите пътища. През това време, при условията, в които е живял, преди задачите, които му бяха възложени – Пърличев се показва като достоен син на народа“.
Силен е този Конески, нали?
И ние, днешните македонци, отговаряйки пред „повелите" на нашата епоха и задачите, които сами си поставяме днес, разбира се, можем и искаме да градим единство и разбирателство с българите, опитваме се да отхвърляме пропагандата и ставаме все по-способни „спорните" историческите фигури да изглеждат хладно и отдалечени дори от тяхното възприятие за тях самите. Погледнато от такъв ъгъл, характерът на Пърличев и неговото дело получават съвсем нови значения, освободени от тълкуванията на политическите пропаганди, съсредоточени върху съществената връзка на две (в случая всъщност три) различни национални култури. Няма значение кой от тях е по-възрастен или най-старият, и който е в ранна детска възраст.
Ако се опитат с такава ширина да погледнат на Пърличев и на всички други „спорни" герои и събития от нашата обща история, мисля, че и нашите братя българи ще разберат същността на това общуване и може би ще разберем защо, както навремето заяви бившият българският президент Петър Стоянов, „Македония е най-романтичната част от българската история". Ако вече сме съгласни, че най-романтичната част от романса е свързването, а не раздялата.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пробойна в японския танкер, атакуван в Оманския залив. Снимка от обследването. 19 юни 2019 година
Пробойна в японския танкер, атакуван в Оманския залив. Снимка от обследването. 1...

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.