НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 22:38


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Проф. Драги Георгиев: Цар Самуил черпи легитимността си от Българската царска корона

Проф. Драги Георгиев: Цар Самуил черпи легитимността си от Българската царска корона

6 Януари 2019 | 12:48 | Агенция "Фокус"
Скопие. С колегите от София се съгласихме, че цар Самуил е легитимен представител на Българското царство. Това заяви ръководителят от македонска страна на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между Македония и България, предава скопското електронно издание „Фактор“.
Единственият спор за Самуил остава единствено предположението кои етническите общности са били включени в неговата държава, защото територията й се простира из цяла Сърбия, Албания и част от Гърция. В тази връзка македонският професор подчерта, не е съгласен със София, че всички в Самуиловата държава са били българи.
Средновековният владетел е един от героите, които Македония и България смятат за част от своята история.
Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между Македония и България бе създадена като резултат на Договора за добросъседство. Следващата експертна среща ще бъде в края на февруари.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Драги Горгиев, председател на съвместната македонско-българска комисия: Цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий са личности на няколко нации

Драги Горгиев, председател на съвместната македонско-българска комисия: Цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий са личности на няколко нации

16 Декември 2018 | 12:05 | Агенция "Фокус"
Скопие. Председателят на македонската страна в съвместната Комисия за преразглеждане на учебниците в съответствие с договора за добросъседство подчерта, че цар Самуил, братята Кирил и Методий и Григор Пърличев са личности, които се почитат от няколко народа, предава скопската електронна медия „Фактор“.
В момента се води полемика между македонските и българските експерти за средновековния владетел и искането за неговото съвместно честване от двете страни, след като бе постигнато подобно съгласие за Григор Пърличев и светите братя Кирил и Методий.
„Мисля, че има шансове да се постигне съгласие в комисията за цар Самуел, защото несъмнено той е част от паметта на македонския и българския народ. Това е само доказателство, че с едно историческо лице могат да се идентифицират повече култури и народи, но подходът към оценката му трябва да е без идеология. Основният проблем е около характерът на Самуиловата държава. В нашата историография тя е тълкувана като македонска, а в българската - като продължение на първата средновековна българска държава. Всъщност това е дилема, която присъства в световната историография, където може да се намерят различни тълкувания по този въпрос", обясни Горгиев в интервю за Press 24, цитирано от медията.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Слободен печат“: Пърличев в романтиката

„Слободен печат“: Пърличев в романтиката

16 Декември 2018 | 11:26 | Агенция "Фокус"
София. В романтичните самоопределения на декларираните българи, които пеят, говорят, борят се и умират за Македония – защо точно за Македония, а не за „тяхната“ България? – можете на откриете и справки за Александър Македонски, но няма да срещнете името Аспарух, например, създателя на първата държава на прабългарите. Не е ли малко странно?, пита Бранко Геровски в авторска статия за македонското електронно издание „Слободен печат“.
Не знам дали е вярно твърдението на професор Иван Илчев, един от членовете на българската комисия за преговори за историческите въпроси между Македония и България, че двете страни са се договорили заедно да честват Григор Пърличев като „български учител", чието творчество „е в основата културата на съвременната Македония ". Публикувах въпрос във „Фейсбук“, какво всъщност е договорено, но засега нямам получен официален отговор.
Иначе, изобщо не съм обременен с необходимостта от „помакедончване" на историческите личности, които сами са декларирали като българи или представители на други народи, а нашата историография упорито третира като македонци. В случая на Пърличев, историческите факти са известни и няма никаква дилема, че той, след една очевидно, криза на идентичността му, когато в един етап на живота си твори на гръцки език и е окичва със слава, както казва Конески, „прегръща българщината". И е вярно, че той преподава на софийската заплата, както е вярно, и че по-късно синът му се обявява за българин.
Нищо от това не е спорно. Но всеки, който разбира малко по-дълбоко историята на Пърличев, знае, че е съвсем различен българин от този, който иска да покаже софийската пропаганда. И, разбира се, съвсем различен македонец от този, за който го представяше македонската пропаганда в продължение на десетилетия. През 1871 г., когато е пял „Илиада" на езика, който познаваше и признаваше за свой, Пърличев бе осмян от българските критици. Някои казват, че е така, защото Пърличев е говорил във всеки случай лош български език. Наистина ли? Как е възможно, ако е бил българин? И как би могла София да създаде „български учител" от някой, който не е знаел добре българския?
Истината обаче е малко по-различна. Пърличев се опитва наивно да създаде „общ славянски" език. Защото не беше доволен от българския език. Нито от гръцкия, когото той е прославял. Да, той се обявява за българин, но ... Тук има един „но". В романтичното самоопределение на българите, които пеят, говорят, борят се и умират за Македония - защо точно за Македония и не за „тяхната" България? - можете да се натъкнете и на справки за Александър Македонски, но няма да срещнете името Аспарух, например, създателя на първата държава на прабългарите. Не е ли малко странно?
Не е, защото има тук една значителна разлика (това е въпросното „но"), разлика, която може лесно да се обясни, ако се направи опит обективно (научно) да се разбере историческия контекст. Тази разлика, този нюанс, е ключът към единството и разбирателството между македонците и българите днес. Затова не можем да се съгласим с професор Илчев, или с някой друг от София, който разбира единството като наш отказ от „македонизма" и „присвояването на българската история" и следователно, като ново „възприемане на българщината". Хайде, моля ви, така не е сериозно дори като мисъл!
По времето на Пърличев, да, съгласен съм с Блаже Конески, че „прегръщането" може да бъде разбрано и оправдано. Ето какво казва Конески за Пърличев: „С освобождаването си от гръцкото влияние, прегръща българщината - той не става по-отдалечен от нас, той с нищо не ни се противи, нито отговаря на представите на нашето време, когато македонската нация вече оформена и отговаря пред повелите на времето, когато все още нашето освободително движение се е оформяло и е трябвало да търси своите пътища. През това време, при условията, в които е живял, преди задачите, които му бяха възложени – Пърличев се показва като достоен син на народа“.
Силен е този Конески, нали?
И ние, днешните македонци, отговаряйки пред „повелите" на нашата епоха и задачите, които сами си поставяме днес, разбира се, можем и искаме да градим единство и разбирателство с българите, опитваме се да отхвърляме пропагандата и ставаме все по-способни „спорните" историческите фигури да изглеждат хладно и отдалечени дори от тяхното възприятие за тях самите. Погледнато от такъв ъгъл, характерът на Пърличев и неговото дело получават съвсем нови значения, освободени от тълкуванията на политическите пропаганди, съсредоточени върху съществената връзка на две (в случая всъщност три) различни национални култури. Няма значение кой от тях е по-възрастен или най-старият, и който е в ранна детска възраст.
Ако се опитат с такава ширина да погледнат на Пърличев и на всички други „спорни" герои и събития от нашата обща история, мисля, че и нашите братя българи ще разберат същността на това общуване и може би ще разберем защо, както навремето заяви бившият българският президент Петър Стоянов, „Македония е най-романтичната част от българската история". Ако вече сме съгласни, че най-романтичната част от романса е свързването, а не раздялата.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Кубрат Пулев подкрепи българския туризъм с нов видеоклип
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.