Турция не се изплаши от европейските санкции

17 Юли 2019 | 14:08 | 0
Турция не се изплаши от европейските санкции
Снимка: АФП

Турция не се изплаши от санкциите, които в понеделник Европейският съюз й наложи заради сондажите в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.Министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие – информация, която най-напред сподели първия дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу в рамките на визитата му в Северна Македония.
„Към „Фатих“,„Явуз“ и „Барбадос Хайредин паша“ за сондажни операции в този регион ще се присъедини към друг кораб – „Оруч Рейс“, който работи в Черно и Мраморно море от август 2017 г.“, поясни Дьонмез в социалната мрежа „Туитър“.
Съгласно думите му, че непрекъснатите сондажни операции ще се извършват както в континенталния шелф на Турция, така и в области, в които властите на турските киприоти са издали лиценз на компанията Turkish Petroleum. Според министъра „сондажните операции в Източното Средиземноморие ще продължат със същата упоритост и решителност, Анкара ще предприеме всички необходими мерки в отговор на всеки опит да се игнорират суверенните права на Турция в региона".
„След като взимате такива решения по отношение на Турция, тогава ще активизираме дейността си. В Източното Средиземноморие има три наши кораба, ще изпратим още един, четвърти", подчерта турският външен министър от Скопие ден по-рано. В същото време Чавушоглу изрази увереност, че в Европейския съюз „знаят, че е невъзможно да се изпълнят взетите от тях решения". Той също така призова „да не се вземат сериозно решенията на ЕС, тъй като са взети за успокоение на гръцката общност на Кипър".
На 15 юли Европейският съюз наложи санкции срещу Турция поради действията й в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където бяха открити големи находища на природен газ. Анкара, оспорвайки границите на ИИЗ, изпрати кораба „Фатих“ в района, заявявайки, че сондажите там ще продължат до 3 септември. На 10 юни властите на Република Кипър разрешиха арестуването на членовете на екипажа на турския кораб. Въпреки това на 4 юли Турция изпрати втори кораб, „Явуз“, за провеждане на геоложки проучвания на шелфа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната да защити правата на турските киприоти по отношение на находищата, включително с използването на въоръжени сили.


РИА Новости: Турският министър на енергетиката потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие
Министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез потвърди изпращането на четвърти сондажен кораб в Източното Средиземноморие – информация, която най-напред сподели първия дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, предава РИА Новости.
„Към „Фатих“,„Явуз“ и „Барбадос Хайредин паша“ за сондажни операции в този регион ще се присъедини към друг кораб – „Оруч Рейс“, който работи в Черно и Мраморно море от август 2017 г.“, поясни Дьонмез в социалната мрежа „Туитър“.
Съгласно думите му, че непрекъснатите сондажни операции ще се извършват както в континенталния шелф на Турция, така и в области, в които властите на турските киприоти са издали лиценз на компанията Turkish Petroleum. Според министъра „сондажните операции в Източното Средиземноморие ще продължат със същата упоритост и решителност, Анкара ще предприеме всички необходими мерки в отговор на всеки опит да се игнорират суверенните права на Турция в региона".
В Изключителната икономическа зона на Кипър, където бяха открити газови находища, има два турски сондажни кораба. Гърция и Кипър считат това за провокация. Турция смята, че кипърските турци имат право на природни ресурси в региона.
Руското външно министерство вече отбеляза, че Москва е загрижена за действията на Турция в ИИЗ на Кипър и призовава страните да се въздържат от стъпки, които биха могли да доведат до ескалация.

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ изразява „дълбока загриженост" за турските сондажи край Кипър
Вашингтон отново изрази „дълбоката си загриженост" за настояването на Турция за извършване на сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В коментари към пресата говорителят на Държавния департамент Морган Ортагус заяви: „Подобно на европейците, ние изразихме дълбока загриженост относно твърденията на Турция, че ще продължи да сондира във водите край Кипър".
Ортагус насочи журналисти към изявление на Държавния департамент, публикувано на 9 юли, в което САЩ призовават Турция да спре „провокативните” си действия в района, като същевременно насърчават „всички страни да действат сдържано и да избягват действия, които увеличават напрежението в региона”.
Във вторник Министерството на външните работи на Турция заяви, че страната планира да изпрати четвърти сондажен кораб край Кипър в отговор на европейските санкции срещу Анкара.

„Известия“ (Русия): Кипърски вятър: Русия се обяви против санкциите на ЕС срещу Турция
Русия се отнася отрицателно към решението на Европейския съюз да въведе санкции срещу Турция заради изострянето на ситуацията в Средиземноморието. Това съобщи пред руското издание „Известия“ заместник-министърът на външните работи на Руската Федерация Александър Грушко, като подчерта, че такива действия само задълбочават многогодишния неразрешен конфликт в региона. Едновременно, това не означава, че руската страна подкрепя действията на Турция, която изпрати в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър свои сондажни кораби за бъдещ добив на природен газ. В Анкара са уверени: ограниченията ще повлияят не толкова на икономическото положение на републиката, колкото на политическите отношения между Брюксел и Анкара. Под заплаха, конкретно, може да се окаже договорът за асоциация Турция-ЕС. Материалът е представен без редакторска намеса.

Бурни води

На 15 юли съветът на ЕС на ниво министри на външните работи одобри санкции срещу Турция заради действията на Анкара в ИИЗ на Кипър. От началото на май тук бяха изпратени два турски сондажни кораба – „Фатих“ и „Явуз“. ЕС ще съкрати финансовата подкрепа за Турция и ще спре преговорите за споразумение за въздушните превози, се казва в заявление на Съвета.
Москва се противопоставя на ограничителните мерки срещу Анкара. Както заяви Грушко, едностранните санкции противоречат както на международното право, така и на процедурите на Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, като правило, те не постигат целите си.
„Напротив, те водят до радикализация на позициите“, подчерта дипломатът. „Ние изхождаме от факта, че когато има неразрешени конфликти, всеки трябва да се въздържа от движения, които биха могли да влошат положението, включително може значително да се усложни политическия процес за разрешаване на конфликта“.
В същото време, както вече беше заявено от Министерството на външните работи на Руската Федерация, Москва също е загрижена за влошаването на ситуацията в Източното Средиземноморие. От там подчертаха, че „нарушаването на суверенитета на Кипър не може да помогне за създаването на условия за трайно, жизнеспособно и справедливо решение на кипърския проблем“.
Турският парламент е убеден, че санкциите на ЕС ще предизвикат повече политически, отколкото икономически щети.
„Политически ще нанесе много повече вреди - Анкара може завинаги да откаже да се асоциира с Европейския съюз“, заяви заместник-председателят на турския парламент Озтурк Йълмаз.
В ИИЗ и на континенталния шелф бяха открити големи запаси от въглеводороди - по-специално през 2011 г. американската компания Noble Energy откри находището Афродита с обем на газ около 140 милиарда кубически метра. Турското ръководство оспорва границите на ИИЗ на Кипър и заявява, че Анкара има право на природни ресурси в региона. Според Министерството на външните работи на страната, сондажните съоръжения работят там по лиценз, издаден от ръководството на Турската република Северен Кипър (ТРСК), която между другото е призната единствено от Турция. Министерството подчерта, че републиката „запазва правата си върху континенталния шелф в Източното Средиземноморие и ще продължи да защитава правата на турската общност на Кипър“ върху тези ресурси. Така Турция възнамерява да извършва проучвателни дейности до 3 септември 2019 година.
От самото начало Европейският съюз показа солидарност с позицията на Кипър, който повдигна този въпрос в началото на май на срещата на върха на ЕС в румънския град Сибиу. На 11 юли беше съобщено, че освен прекратяването на преговорите за въздушния транспорт и намаляването на финансовата подкрепа за Турция за 2020 г., става дума за преразглеждане на сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка с тази страна и за отказ от срещи на високо равнище.
Между другото, това не са единствените ограничения, които скоро могат да бъдат наложени срещу Турция. Така че, поради снабдяването на Анкара с руските противовъздушни ракетни системи С-400, Вашингтон се готви да наложи санкции на Анкара. От Държавния департамент, още преди началото на доставките в Турция, припомниха закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ и подчертаха, че „ще има реални и отрицателни последици (за Турция), ако приемат С-400“. Според Bloomberg Вашингтон официално ще обяви въвеждането на мерки до края на седмицата. Все още не се знае какви ще бъдат те.

Помощта на посредниците

Тази година се отбелязва 45-та годишнина от конфликта между Кипър и Турция, който разделя острова на южна и северна части. Създадена през 1974 г., ТРСК, която заема една трета от островната територия, все още се възприема от повечето страни по света като земя, окупирана от Турция.
Уреждането на спорни въпроси тук исторически се ръководи от три партии: Гърция, Турция и Обединеното кралство (с правата на бивша метрополия). Тези три държави са гарантите за независимостта на острова от 1960 г. насам, когато излиза из под британско управление.
Москва настоява, че Съветът за сигурност на ООН трябва да се заеме с решението на кипърския въпрос. По-специално, както руският посланик в републиката Станислав Осадчий заяви пред „Известия“, постоянните членове на Съвета за сигурност биха могли да бъдат гарантите на споразумението, а именно Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Що се отнася до двустранните отношения с Кипър, Руската Федерация има добро сътрудничество с южната част и Москва очаква, че то ще остане такова, обобщи дипломатът.

Мевлют Чавушоглу: Няма нужда стъпките на ЕС срещу Турция да се взимат сериозно
Турският външен министър Мевлут Чавушоглу изрази увереност, че няма нужда да се взимат много сериозно решенията на Европейския съюз за ограничаване на контактите и финансирането на Анкара заради сондажните й действия в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава Reuters.
Първият дипломат на Анкара направи коментара на пресконференция в Скопие, където е на двудневно посещение. Чавушоглу също така обяви, че Турция ще засили дейносттите си в Източното Средиземноморие и ще изпрати четвърти кораб в региона.
„Ако [ЕС] взима такива решения срещу Турция, ние ще увеличим дейностите [в Източното Средиземноморие]. Имаме три кораба в Източното Средиземноморие. Ще изпратим четвърти, колкото е възможно по-скоро", увери Чавушоглу.

ТАСС: Турция реагира на санкциите на ЕС със засилване на сондажите край Кипър – Чавушоглу обяви изпращането на четвърти сондажен кораб
Въпреки санкциите на Европейския съюз, Анкара възнамерява да засили геоложките проучвания в района на Кипър. Това обяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу на пресконференция след срещата му в Скопие с македонския си колега Никола Димитров, предава TACC.
„След като взимате такива решения по отношение на Турция, тогава ще активизираме дейността си. В Източното Средиземноморие има три наши кораба, ще изпратим още един, четвърти", подчерта турският външен министър. В същото време Чавушоглу изрази увереност, че в Европейския съюз „знаят, че е невъзможно да се изпълнят взетите от тях решения". Той също така призова „да не се вземат сериозно решенията на ЕС, тъй като са взети за успокоение на гръцката общност на Кипър".
На 15 юли Европейският съюз наложи санкции срещу Турция поради действията й в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където бяха открити големи находища на природен газ. Анкара, оспорвайки границите на ИИЗ, изпрати кораба „Фатих“ в района, заявявайки, че сондажите там ще продължат до 3 септември. На 10 юни властите на Република Кипър разрешиха арестуването на членовете на екипажа на турския кораб. Въпреки това на 4 юли Турция изпрати втори кораб, „Явуз“, за провеждане на геоложки проучвания на шелфа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната да защити правата на турските киприоти по отношение на находищата, включително с използването на въоръжени сили.

РИА Новости: Китай призова Турция и Кипър към диалог за сондажите в Средиземно море
Китай призовава Турция и Кипър да проявят сдържаност и да преминат към диалог относно сондажите в Средиземно море, за да се избегне ескалация на ситуацията. Съответното заяви говорителят на външното министерство в Пекин Ген Шуан на брифинг, предава РИА Новости.
„Следим отблизо какво се случва в Източното Средиземноморие. Китай поддържа приятелски отношения с Кипър и с Турция. Призоваваме всички заинтересовани страни да проявят сдържаност, диалог и консултации за разрешаване на различията между и предотвратяване на ескалацията на ситуацията", цитира агенцията думите на дипломата.
В отговор на турските сондажи, Съветът на ЕС наложи първите санкции: прекрати диалога на високо равнище и отмени заседанията на Съвета за асоцииране Турция-ЕС, намали помощта за 2020 г., препоръча Европейската инвестиционна банка да преразгледа решенията за отпускане на заеми на Турция и даде указания да се продължи работата по възможностите за санкции. Турското външно министерство заяви, че Анкара ще продължи да сондира в Средиземно море, въпреки решението на ЕС.

МВнР на Турция: Санкциите на ЕС няма да засегнат дейностите ни в Източното Средиземноморие
Приетите от Европейския съюз санкции срещу Турция няма да засегнат дейностите й, свързани с добива на газ в Източното Средиземноморие. Това се подчертава в изявление, публикувано на официалната интернет страница на Министерството на външните работи на Турция, предава TACC.
„Решенията, взети от Съвета на ЕС вчера [15 юли], няма да повлияят на решимостта на страната ни да продължи сондажите в Източното Средиземноморие", се казва в изявлението. Турското външно министерство подчертава също, че страната възнамерява да засили още повече дейността си по добива на газ.
На 15 юли Европейският съюз наложи санкции срещу Турция поради действията й в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където бяха открити големи находища на природен газ. Анкара, оспорвайки границите на ИИЗ, изпрати кораба „Фатих“ в района, заявявайки, че сондажите там ще продължат до 3 септември. На 10 юни властите на Република Кипър разрешиха арестуването на членовете на екипажа на турския кораб. Въпреки това на 4 юли Турция изпрати втори кораб, „Явуз“, за провеждане на геоложки проучвания на шелфа. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви готовността на страната да защити правата на турските киприоти по отношение на находищата, включително с използването на въоръжени сили.

Kathimerini: ЕС отложи с няколко часа налагането на санкции срещу Турция, за да не „развали“ отбелязването на третата годишнина от опита за преврат
Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз решиха в понеделник да наложат санкции срещу Турция заради сондажите й в териториалните води на държавата-членка Кипър. Според медийни доклади Брюксел е отложил обявяването на санкциите с няколко часа по искане на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Причината за молбата му – да не се „развали“ отбелязването на третата годишнина от неуспешния преврат срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Решението за налагане на санкции бе приветствано от новия гръцки външен министър Никос Дендиас, който присъства на първата си среща на външните министри на ЕС. „Бях положително впечатлен от единодушното решение на всички мои колеги по въпроса за провокациите на Турция по отношение на суверенните права на Кипър", подчерта каза Дендиас. Той добави, че позицията на ЕС е напомняне на Турция за последствията, до които може да се стигне, ако нейното поведение противоречи на международното право.
Санкциите, определени от външните министри на ЕС, включват, както се очакваше, замразяване на предприсъединителната помощ в размер на 146 милиона евро, спиране на преговорите за всеобхватно споразумение за въздушен транспорт и спиране на диалози на високо равнище в областите на икономиката, енергетиката, транспорта и селското стопанство, както и спирането на кредитната дейност на Европейската инвестиционна банка.
Външните министри от ЕС предупредиха също, че ще подготвят мерки, насочени към лица и компании, участващи в незаконните сондажни дейности на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ).
Това предупреждение обаче, все още не е официално отправено, тъй като няколко държави-членки на ЕС се стремят към по-предпазлива позиция по отношение на Турция, предвид усилията й за спиране на мигрантските потоци към Европа.

FAZ: ЕС съгласува санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър
В отговор на проучванията за природен газ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, външните министри на страните от Европейския съюз съгласуваха наказателни мерки срещу Турция, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Мерките предвиждат намаляване на средствата, които ЕС отпуска на Турция, както и прекратяване на преговорите за постигане на споразумение за авиацията. Това става ясно от предварителен текст на документа, с които разполагат в редакцията.
Провокациите на Турция са неприемливи за всички, които подкрепят позицията на Република Кипър, заяви германският министър по европейските въпроси Михаел Рот на срещата на ЕС в Брюксел.

Принтирай    Оразмери текст   + -